Шеф Христо - история с палачинки ♥ / Chef Christo - The Crepes Story ♥

Събирате ли точки за тенджери и тигани? Аз - не! Но Христаки - да! Веднъж в един супермаркет касиерката попита: "Събирате ли точки?" Двамата отговорихме едновременно - той с "да", аз с "не". Още чувам дружния смях на околните :) След пенсионирането откри страстта си към готвенето. И готвеше много вкусно! В къщи само той правеше палачинки, можеше да ги подхвърля и обръща. Веднъж в един магазин имаше демонстрация на тигани за палачинки с подвижен щанд с котлон, смес за палачинки и т.н. Девойчето ме погледна с очакване, но аз й посочих Христо, който вървеше след мен. Тя му се усмихна и той спря. Започна да му демонстрира тигана и той помоли да опита сам. Наоколо се събра любопитна тълпа. Христо хвана тигана и подхвърли палачинката. Тълпата дружно направи крачка назад. Палачинката се приземи успешно върху тигана от другата си страна. Няма нужда да казвам, че го купихме :) Днес Христаки щеше да навърши 76 години. Понякога тъжим, че не сме имали още малко време с любимите хора. Никога не стига! Коментарите са заключени.

Do you collect coupons for cookware (you can earn a discount on certain cookware in large supermarkets in Bulgaria)? I don't but Christo did! Once the cashier asked if we wanted coupons and we answered simultaneously - he said "yes" and I said "no". I can still hear the laughter :) Christo started cooking regularly after retirement. He was good! He could make and toss crepes. Once a store had a crepe pan demonstrator on a fully equipped rolling counter with hot plate and crepe mix, etc. The lady looked at me with expectation but I pointed to Christo behind me. She smiled at him and he stopped. She started the demonstration and he asked if he could try himself. A curious crowd was gathering around. Christo grabbed the pan and tossed the crepe. The crowd simultaneously took a step back. The crepe successfully landed on the pan. Needless to say, we bought the said pan :) Christo would've turned 76 today. We often regret not having some more time with our loved ones. It's never enough! Comments are off.

Христаки е рисувал тази картина през 1981 г. И досега е една от любимите ми.

Christo painted this in 1981. It's still one of my favorites.

През 2012 в Зоологическата градина в София с внуците и сина си.

In 2012 in the Sofia Zoo with my stepson and grandkids.

Тук сме двамата през 2009 г. на 50-годишния ми юбилей. Транспарантът отзад със забавни снимки от живота ми е подарък от него  :)

Both of us in 2009 at my 50th anniversary. The banner behind me with fun pictures from my life was a gift from him :)

Кога решавам да префасонирам? / When Do I Go for Makeover?

Случва се веднага да не си харесам някое бижу, но по ред причини го оставям да живее в някое тъмно местенце. След това го префасонирам. Преди години не можех да си представя, че ще разваля нещо, в което съм вложила доста усилия. Сега вече знам, че така трябва. Днес ще споделя два примера.

It happens that I don't like a piece of jewelry right away but let it be in some dark place before even thinking about makeover. Years ago, I couldn't imagine dismantling something I put so much effort into. Now I know better.  Here are two examples.

Старият вариант на тази гривна ми се стори добра идея за първия учебен ден, но не грабна никого. Затова замених стъкленото моливче с морско стъкло.

The old version of this bracelet seemed like a good back-to-school idea but... to me only. So I replaced the handmade lampwork pencil with sea glass.

Старата гривна.

The old bracelet.

Направих старото колие за да оползотворя запасите си от кожени корди, но резултатът не беше смайващ. Този вариант ми харесва повече, но може да стане и по-добре ;)

The old necklace was an attempt to utilize some leather cord stash but was by no means impressive. I like this one more but there is still room for improvement ;)

По-долу е старото бижу.

Below is the old necklace.

Все повече се убеждавам, че трябва да префасонирам веднага щом осъзная, че нещо не ми харесва. И го правя постоянно - добавям нанизи, сменям компонентите, разглобявам, макар и да не публикувам всеки път ;) Просто това вече е част от ежедневието.

I'm more and more convinced that it's best to go for makeover the minute I realize something's not to my liking. And I do it all the time by adding beaded cords, replacing components or taking an item apart, I just don't post about it every time ;) It has become part of my everyday work.

Предизвикателство без тел / No Wire Challenge

Тези дни се отдадох на низане. Харесвам процеса на подбор на компонентите и оформянето на бижуто. Освен това, имам запаси за разчистване и първо, за някои от тях това е най-бързият начин, а второ - възползвам се от възможността да привлека по-широк кръг хора към щанда си на базарите. Така създадох това колие с остатъчни мъниста, които от години отделям на едно място.

I did some stringing recently. I enjoy the process of choosing the components and the way the piece starts coming together. Besides, I have a stash to clear, so firstly, this is the fastest way for some of it and secondly, it may attract more visitors to my show stand. That's how I created this necklace with orphan beads I'd been collecting for years.

Особено съм доволна от това колие. Направих висулката от разни неща на бюрото си преди не помня даже колко години и направо бях забравила за нея.

I'm especially chuffed about this little project. The pendant came together from stuff lying around on my desk so long ago that I had literally forgotten about it.

Така и така бях извадила материалите за низане, една друга идея също почука на вратата - колие с мънисто нар на Petrovna Lampwork.

It didn't take me long to make a necklace with this gorgeous pomegranate by Petrovna Lampwork.

Направо в десетката - хем разчистване (големи мъниста, стари компоненти, елементи за бижута в цвят сребро), хем лично предизвикателство (използване на авторски мъниста)!

It's a two-in-one score - downsizing (on large beads, old components and silver color findings) and 2025 personal challenge (using art beads)!