Възхищавам се на даровитите хора - освен че умеят да правят хубави неща, ами ги и правят така, че изглежда лесно. Попадаш на интересна публикация в някой блог и си казваш: "Супер! Ей-сега ще го направя". Да, ама - не! Случвало ми се е. Но този път нямаше начин - все пак, това бяха любимите ми оръфани (фабрично) летни дънки. Протриха се и се скъсаха след дълга и вярна служба. О-о-о, вече не изхвърлям стари дрехи - веднага се сещам за няколко неща, в които мога да ги превърна, включително и брошки. За миг помислих да си ушия чанта, но това засега е доста над моите възможности и ми просветна, че мога да ги префасонирам в къси панталонки и да ги позакърпя. Това е последната публикация на тази тема, на която попаднах, и тя ми даде идеята. Събрах смелост и ги срязах.
I admire gifted people - not only they make beautiful things but they also make it look easy. So, you come accross an interesting blog post and your first reaction is: "I can do it!". But then you realize: "No way, Jose!" Has happened to me a million times. But when my favorite summer pair of jeans got torn, I just had to do something about it. A hand bag? No, that's way over my head (yet). The idea came from this post. So, I cut them.
I admire gifted people - not only they make beautiful things but they also make it look easy. So, you come accross an interesting blog post and your first reaction is: "I can do it!". But then you realize: "No way, Jose!" Has happened to me a million times. But when my favorite summer pair of jeans got torn, I just had to do something about it. A hand bag? No, that's way over my head (yet). The idea came from this post. So, I cut them.
Яки са, нали? На снимката не се виждат и половината от копчетата, джобчетата, кръпчиците и бродираните надписи :)
They're cool, right? The picture doesn't show all the buttons, pockets, patches and embroidery they came with:)
Тук е моментът да спомена, че майка ми ме е учила да шия на шевна машина. Нашата беше ръчна и ми трябваше доста време да свикна, че с тази и двете ми ръце са свободни :). А задният ход? Чудо на техниката! Още от малка знам някои основни неща, например това, че парчетата, с които подших дънките, трябва да са отрязани на верев. И никога не съм мислила, че тези умения ще ми потрябват :).
The truth is, my mother taught me some basics on our old sewing machine, even though I was not interested (or lost interest after a couple of disastrous projects). So, I knew that the fabric pieces for the hems had to be cut on the bias. Some tips and tricks are coming back to me, even though I never thought I'd be using this skill - ever :).
И след 28 дни и още 3-4 часа...
And 28 days and 3-4 hours later...
...си имам уникални къси панталонки... за догодина :)
...I have a unique pair of shorts for... next year :)