Като малка не обичах есента и се чудех какво толкова й харесват поетите и художниците :) И сега не я обичам, но по различен начин - харесвам цветовете й, последните топли лъчи, приятната й хладна прегръдка. И разнежващото циганско лято. След това е само студено. И каквото и да ми говорите за зимата - спрях да я харесвам още в 8-ми клас. Лиричното отклонение продължава с няколко гривни в топлите цветове на есента. Опитах се да пресъздам горска пътека, покрита с опадали есенни листа :)
When I was a kid, I didn't like autumn. I don't like it much more now but in a different way. I like the colors, last warm sun rays, its cool hug and cozy Indian summer. Then, it's only cold. No matter what, I stopped liking winter in 8th grade. After this small lyrical digression, some bracelets in warm autumnal colors. I tried to recreate a forest path, covered with fallen autumn leaves :)
Както споделих в предишната публикация, трябваше да прибера творческия си хаос заради очаквани гости. И още нищо не съм извадила. Но ме засърбяха ръцете и посегнах към по-леснодостъпните материали - естествени камъни - яспис, мокаит, ахат; авторски мъниста; рециклирани шарени стъклени мъниста и восъчен конец. И преди съм го казвала - восъчният конец придава една естeствена гъвкавост на гривните и те стоят чудесно. Има и още, но ще ги покажа по друг повод :)
Like I shared in my previous post, I had to clean up my crafting chaos for a family visit. I haven't taken out anything yet but was yearning to make something so reached for the most easily accessible stuff - natural stones - jasper, mookaite, agate; art beads, recycled glass beads and wax cords. I don't use wax cords much but I should - I like the way the bracelets embrace the wrist. I made more but I'll blog about them later.
