Спомен за моя Христаки ♥/ Remembering My Christo ♥

Днес, 22 май, моят Христаки щеше да навърши 74 години. Най-много ме е страх от това, че споменът за него ще избледнее - ще спра да го "виждам" на шега застанал "мирно" до бюрото си, когато се прибирам от работа или да го чувам да ме вика: "Бай Розане!" (той ми измисли този уникален прякор). Или как хвърля кос поглед на някое ново бижу в процес на изработка, показва ми със жест да му го подам и накланя одобрително глава. Все още си "сверявам часовника" с него, знам какво би харесал и какво - не. Затова от време на време ще пиша тук за него. Днес ще споделя две неща - някои от картините на Христаки и едно стихотворение на Евгений Евтушенко, което споделям на руски (оригинал), български и английски (не харесах превода от връзката, Гугъл-преводач свърши по-добра работа). Коментарите за тази публикация са заключени.

Today, May 22, my love Christo would've turned 74. I'm terrified that the memory of him might fade - I'll stop "seeing" him jokingly standing to attention by his desk when I come home from work or hearing him calling "Uncle Rozan!" (he coined this unique nickname for me, it's Bai Rozan in Bulgarian, hence the name of my blog). Or side-looking at a new piece of jewelry I'd be making, gesturing to see it and nodding with approval. I'm still thinking of his reaction while working. That's why I will write about him from time to time. Today I'm sharing some of Christo's paintings and a poem by Yevgeny Yevtushenko in Russian (original), Bulgarian and English (I didn't like the translation from the link, Google translate did a better job). Comments are off for this post.

А колко  е щастлив на тази снимка в магазина за сувенири към бар "Наздраве" в Бостън, САЩ - харесвахме сериала :) Ударихме по бира с картофки, разбира се :)

He looks so happy here at the Cheers gift shop in Boston, MA - we loved the show :) We had a beer and fries, of course :)

❤❤❤❤❤❤❤

Евгений Евтушенко

Людей неинтересных в мире нет…

Людей неинтересных в мире нет.
Их судьбы — как истории планет.
У каждой все особое, свое,
и нет планет, похожих на нее.

А если кто-то незаметно жил
и с этой незаметностью дружил,
он интересен был среди людей
самой неинтересностью своей.

У каждого — свой тайный личный мир.
Есть в мире этом самый лучший миг.
Есть в мире этом самый страшный час,
но это все неведомо для нас.

И если умирает человек,
с ним умирает первый его снег,
и первый поцелуй, и первый бой…
Все это забирает он с собой.

Да, остаются книги и мосты,
машины и художников холсты,
да, многому остаться суждено,
но что-то ведь уходит все равно!

Таков закон безжалостной игры.
Не люди умирают, а миры.
Людей мы помним, грешных и земных.
А что мы знали, в сущности, о них?

Что знаем мы про братьев, про друзей,
что знаем о единственной своей?
И про отца родного своего
мы, зная все, не знаем ничего.

Уходят люди… Их не возвратить.
Их тайные миры не возродить.
И каждый раз мне хочется опять
от этой невозвратности кричать.

1961 г.

***

На С. Преображенски

Безлични хора няма на света.

Като планети са те във нощта.

Сред другите планети и звезди

със нещо свое всяка там блести.

 

И ако някой тихо е живял,

незабелязано е плакал или пял,

сред хората — неразличим и мил —

с това и интересен той е бил.

 

Че всеки има своя тайнствен свят,

щастливи мигове, с които е богат,

и в този свят — най-труден, страшен час,

но неизвестен, неразбран от нас.

 

Умира ли човек зад своя праг,

умира с него първият му сняг;

целувка първа или първи бой —

със себе си отнася всичко той.

 

Остават книгите с вълшебен дар,

картините, мостовете; макар

да помним дълго множество неща —

отишло си е нещо от света!

 

Безмилостен закон — от векове.

Не хора мрат, а цели светове.

И незабравили и радости, и грях,

какво ли всъщност знаехме за тях?

 

Какво ли знаем в земните си дни

за брата, за любимите жени?

Узнали всичко, колко ли неща

не знаем и за родния баща.

 

Умират хора… Няма път назад.

Невъзвратим е оня техен свят.

И ми се ще, дори при мисълта,

че няма път обратен, да крещя…

There are no boring people in the world.

Their fates are like the histories of the planets.

Each has something special
and there are no planets like it.
And if someone lived unnoticed, 
cried or sang unnoticed,
he was interesting for his invisibility.
Everyone has their own secret private world.
There is the best moment in this world.
There is the most terrible hour in this world,
but all this is unknown to us.
And if a person dies
with him his first snow dies,
and the first kiss, and the first fight ...
He takes all this with him.
Yes, books and bridges remain
machines and artists canvases,
yes, much is destined to stay,
but something is still missing!
Such is the law of the ruthless game.
Not just people but whole worlds die.
We remember the people, sinful and earthly.
But what we really knew about them?
What do we know about brothers, about friends,
what do we know about our one and only?
And about our fathers -
we, knowing everything, know nothing.
People are leaving... They cannot be returned.
Their secret worlds cannot be revived.
And every time this irreversibility makes me scream.

1961

Оползотворяване на единични мъниста / Utilizing Orphan Beads

Правенето на фрапантни бижута ми доставя огромно удоволствие и те преобладават в колекцията ми. Но заедно с това се опитвам да намеря и по-скромни модели и днес ще споделя две такива находки. А най-хубавото е, че мога да използвам всякакви единични мъниста.

I love making statement jewelry and it prevails in my collection. At the same time I'm looking for less showy designs and today I'm sharing a couple of finds. The best part is I can use all sorts of orphan beads.

Колиета с медальон-сърце. Добавям верижка и няколко мъниста, увити с тел.

Heart pendant necklaces. I usually add a chain with some wire wrapped beads.

Също така и гривни.

Also, these bracelets.

И понеже с тези модели ще разчистя доста единични мъниста, лепвам им етикет "разчистване". Забележка: ефектните единични мъниста са ми страст и ще купувам още!

Since I'll be making more of these and using up orphan beads, the label "downsizing" applies. Disclaimer: I am obsessed with fabulous orphan beads and will keep buying more!

Обици с плетка "рибена кост" / Herringbone Weave Earrings

В предишната публикация ви обещах уроче за обици. Не се получи точно както си гo представях, но всеки неуспешен опит водеше до промяна на метода и нов чифт :) Основното е, че използвах овални рамки и плетка "рибена кост" за декоративните елементи, които трябваше да са подредени във формата на "Y".

In my previous post I promised an earring tutorial. It didn't work out the way I pictured it but every failure lead to a new method and one more pair :) Basically, I used oval frames and herringbone weave for the decorative components that were supposed to form an Y-shape.

Първата рамка, която направих, стана твърде малка и не можа да побере подготвените елементи. Наложи се да променя модела. Тел за рамката - 0.8 мм, тел за нанизване на мънистата - 0.8 мм, тел за увиване - 0.4 мм. Мъниста - 5 мм. Благодарение на това, че използвах 0.8 мм тел за нанизване, направих висулки със стабилни ушенца за закачане.

The first frame I made was too small to fit the elements I had made, so I changed the design. Frame wire - 20 Ga, base wire for the beads - 20 Ga, weaving wire - 24 Ga. Beads - 5 mm. The 20 Ga wire allowed me to make dangles with stable loops for attaching them to the frame.

Втората рамка пък стана твърде голяма. Тел за рамката - 0.8 мм, тел за нанизване на мънистата - 0.6 мм, тел за увиване - 0.4 мм. Мъниста - 4 мм. Захванах трите елемента с мънистата един за друг с увиване и увих краищата около рамката. Точно затова този път използвах тел 0.6 мм за нанизване на мънистата. Отгоре остана твърде много място и добавих още един елемент като в първия модел.

The second frame was too big. Frame wire - 20 Ga, base wire for the beads - 22 Ga, weaving wire - 24 Ga. Beads - 4 mm. I connected all three elements by wrapping them around each other. That's the reason why I used thinner wire (22 Ga) for stringing the beads. There was too much negative space left so I added another element as in the first design above.

Третия път използвах готова рамка - 3 см в най-широката част, която увих с медна тел за да скрия жълтия цвят. Тел за рамката - 0.8 мм, тел за нанизване на мънистата - 0.6 мм, тел за увиване - 0.4 мм. Кристални кубчета - 4 мм. Единия край на трите елемента увих около малка халкичка 3-4 мм, а другите - около рамката.

The third time I resorted to a ready made frame - 3 cm in its widest part - that I wrapped with copper wire to hide its gold color. Cubic crystal - 4 mm. Frame wire - 20 Ga, base wire for the beads - 22 Ga, weaving wire - 24 Ga. I wrapped one end of all three elements around a 3-4 mm jump ring and the other ends - around the frame.

Последният вариант е най-близо до първоначалната идея, от друга страна, можете да избирате между цели три модела и метода:) За целта трябва да владеете базови техники по приложна бижутерия и работа с тел. Надявам се да се вдъхновите и да откриете още варианти!

The last variant is the closest to the primary idea, on the other hand, you have three designs and methods to choose from :) To make them, you have to be experienced in basic jewelry making techniques and wire manipulation. I hope you will be inspired to discover even more variants of this design!