Людей неинтересных в мире нет.
Их судьбы — как истории планет.
У каждой все особое, свое,
и нет планет, похожих на нее.
А если кто-то незаметно жил
и с этой незаметностью дружил,
он интересен был среди людей
самой неинтересностью своей.
У каждого — свой тайный личный мир.
Есть в мире этом самый лучший миг.
Есть в мире этом самый страшный час,
но это все неведомо для нас.
И если умирает человек,
с ним умирает первый его снег,
и первый поцелуй, и первый бой…
Все это забирает он с собой.
Да, остаются книги и мосты,
машины и художников холсты,
да, многому остаться суждено,
но что-то ведь уходит все равно!
Таков закон безжалостной игры.
Не люди умирают, а миры.
Людей мы помним, грешных и земных.
А что мы знали, в сущности, о них?
Что знаем мы про братьев, про друзей,
что знаем о единственной своей?
И про отца родного своего
мы, зная все, не знаем ничего.
Уходят люди… Их не возвратить.
Их тайные миры не возродить.
И каждый раз мне хочется опять
от этой невозвратности кричать.
Безлични хора няма на света.
Като планети са те във нощта.
Сред другите планети и звезди
със нещо свое всяка там блести.
И ако някой тихо е живял,
незабелязано е плакал или пял,
сред хората — неразличим и мил —
с това и интересен той е бил.
Че всеки има своя тайнствен свят,
щастливи мигове, с които е богат,
и в този свят — най-труден, страшен час,
но неизвестен, неразбран от нас.
Умира ли човек зад своя праг,
умира с него първият му сняг;
целувка първа или първи бой —
със себе си отнася всичко той.
Остават книгите с вълшебен дар,
картините, мостовете; макар
да помним дълго множество неща —
отишло си е нещо от света!
Безмилостен закон — от векове.
Не хора мрат, а цели светове.
И незабравили и радости, и грях,
какво ли всъщност знаехме за тях?
Какво ли знаем в земните си дни
за брата, за любимите жени?
Узнали всичко, колко ли неща
не знаем и за родния баща.
Умират хора… Няма път назад.
Невъзвратим е оня техен свят.
И ми се ще, дори при мисълта,
че няма път обратен, да крещя…
and there are no planets like it.
And if someone lived unnoticed,
cried or sang unnoticed,
he was interesting for his invisibility.
Everyone has their own secret private world.
There is the best moment in this world.
There is the most terrible hour in this world,
but all this is unknown to us.
And if a person dies
with him his first snow dies,
and the first kiss, and the first fight ...
He takes all this with him.
Yes, books and bridges remain
machines and artists canvases,
yes, much is destined to stay,
but something is still missing!
Such is the law of the ruthless game.
Not just people but whole worlds die.
We remember the people, sinful and earthly.
But what we really knew about them?
What do we know about brothers, about friends,
what do we know about our one and only?
And about our fathers -
we, knowing everything, know nothing.
People are leaving... They cannot be returned.
Their secret worlds cannot be revived.
And every time this irreversibility makes me scream.
