Честита Баба Марта! / Happy Baba Marta!

Честита Баба Марта! Едва дочаках 1-ви март! Че как иначе, след такава зима! Но, ето ни, разменяме си с усмивка мартенички и си пожелаваме да сме здрави и весели. Често ми се иска мартеничките да си бяха останали семпли - закичваш се, виждаш щърка, връзваш ги на един храст и... готово, езическото поверие се сбъдва! Но - не, дори този нетраен символ трябва да превърнем в нещо интересно, нещо повече. Като си помислиш - нетраен, нетраен, ама е най-дългият празник - докато видиш щърке-е-е-е-л... И тъй, направихме първите мартенички със смесени чувства през 2010 г. заедно с приятелката ми Лили и дъщеря й Креми с формичката за цветя - освен традиционните прежди, използвахме канап и хартиен шнур с тел. Миналата година идеята беше мартенички-брошки от филц, които могат да се носят и не само за празника - получиха се нестандартни и ги ших с удоволствие, а от малките парченца направих гривни. Решихме всяка година да търсим нова идея, която да претворим в мартенички. Тази година това бяха копчетата. Събирам копчета, откакто започнах да правя разни неща. Сетих се за тази публикация и - реших. Само че работата с тел се оказа по-сложна, отколкото очаквах, и затова минах на друг модел:

Happy Baba Marta! I really wanted to keep this pagan ritual for health and fertility simple. But - I couldn't help it! Ever since I started making things, I would come up with different martenitsa ideas - flower loom, felt brooches and this year - button brooches. I wanted to make these, but wire proved difficult to "tame", so I went for a different model:

И нито една не се повтаря! Направих и още няколко по-специални:

И как без формичката за цветя! Но - с копченце:

And, of course, the flower loom but with a button:

Направих и няколко гривнички с дървени кученца-копчета, които боядисах в червено на бели петна - за внуците, които умират за "101 далматинци", да, да, същия филм, по който се прехласвахме и ние преди... ъ-ъ-ъ... има-няма ...-тина години :) и за наши съседи, които скоро загубиха кучето си. Надявам се никой да не се формализира, че това всъщност е шотландски териер :)

And some doggy bracelets for our grandchildren that love "101 Dalmatians" (yes, the Disney production that was my favorite X years ago!) and our neighbors that recently lost their dog. I painted the wooden doggy-buttons the traditional red-and-white (and, yes, I  know it's a Scotty dog :)

И една "немартеничка" - за моя приятелка, която миналата година, след като получи своята, има неблагоразумието да каже: "Прекрасна е, ама да беше розова!" Те ти, булка, розово-лилава мартеница!

I have this friend, she is all about pink and sky blue! When I gave her the special "boutique" martenitsa last year, she said: "Oh, I wish it was pink!" Her wish came true ;)

Освен че си доставихме малко радост с мартеничките, има и още едно хубаво нещо - запасите ми от червени и бели копчета се изчерпаха и трябва да си купя нови!
Do you want to hear the good news? I have to go shopping for white and red buttons!

А може би следващия път мартеничките ми ще са традиционни...
Or may be not. May be next year I'm gonna keep it simple...