Има толкова много неща, които бих искала да се опитам да изработя. Идеите (и намеренията) се щурат из главата ми като бесни. Често ми е трудно да реша кое от тях да направя, а когато все пак взема решение, сядам с едно намерение, а се получава друго. И този път стана така - първоначално замисленият проект (гердан), за който се бях подготвила с материали, инструкции, клипчета и т.н., отстъпи пред отдавнашното ми желание (едно от многото) да направя гривна от няколко различни реда, просто защото кутията с перлите беше най-отгоре :). Всеки завършен проект при мен е за сметка на някой отложен :(.
В случая не съм ползвала конкретна инструкция, а вдъхновението е от многото подобни проекти в интернет, списания и т.н., а и по-пищните бижута са модерни и тази година.
И така, три реда перли - бели, розови и лилави - перлите от единия ред са свързани с тел и халкички, другите два са нанизани на корда. Закопчалката е от стар гердан, на винт, мога да си я закопчая и разкопчая сама (пробвах). Нарочно нито са подредени в равни редички, нито са оплетени на "прибрана" плитка, а са преплетени небрежно, точно по вкуса ми :).
Ето и няколко снимки - гривната, отделните редове и елементите в близък план. Между другото, това не са точно моите цветове - още едно от необяснимите решения в процеса на творчеството (ми). Съзнавам, че не са точно и бялото, розовото и лилавото от Априлското предизвикателство на Двете Елши, където смятам да я представя, така че оставям на тях решението дали да я приемат.
There are so many things I 'd like to give a try that I often can not make up my mind and sit down and actually make something. This is what happened this time - I wanted to make a necklace for this April challenge but I ended up with a multi-strand faux pearl bracelet just because the pearls were in the uppermost box of my supplies (boxes tend to change places, you know). This happens to me all the time - each finished project is at the expense of an unfinished one :(. The pictures show the bracelet, the separate strands and some close-up of the details. The casual tangling is intentional.
Само не знам как да се преборя с желанието все пак да направя и всички неосъществени проекти...
There's one thing I don't know how to cope with - it's the desire to make all the postponed projects...