Веднъж се заприказвах с една дама в зеленчуковия магазин. Мъжете ни бяха на опашката, а ние просто се бяхме скрили от студа, ха-ха! Обменихме няколко шегички по този повод и тя каза, че имали познато семейство, дамата била много стройна, а съпругът, ъ-ъ-ъ, с коремче. И когато го питали как жена му успява да поддържа фигурата си, той отговарял: "Тя не влиза в кухнята!".
Обичам да похапвам вкусно, но не обичам да готвя, макар от време на време готварските ми изпълнения да си заслужават. Следя един кулинарен блог, ама не е честно да го вкарвам в рамки - да, не мога да прочета и една публикация, без да ми потекат лигите, но той е и много човешки, и много забавен, и изпълнен със снимки, красиви като картини. Днешната публикация, по-точно една фраза в нея - "картофас пататас" :), ме подсети за следната случка:
Обичам да похапвам вкусно, но не обичам да готвя, макар от време на време готварските ми изпълнения да си заслужават. Следя един кулинарен блог, ама не е честно да го вкарвам в рамки - да, не мога да прочета и една публикация, без да ми потекат лигите, но той е и много човешки, и много забавен, и изпълнен със снимки, красиви като картини. Днешната публикация, по-точно една фраза в нея - "картофас пататас" :), ме подсети за следната случка:
Ако си спомняте, имам гръцка жилка. Такааа, в Гърция сме на ресторант. Всички вече са научили менюто на гръцки и поръчват смело, като за всеки случай добавят по едно "с" в края на всяка дума, в Гърция сме все пак. И съпругът ми също. Пържени тиквички, пържени картофки, панирани калмари, "бирас" (разбирай, бира, то и на гръцки е така) и в този момент се обръща към мен и казва: "... и люти чушки". Превеждам аз, и така две вечери подред. На третата, като стигнахме до тази реплика, сервитьорът каза: "... и люти цуски" :). Горният сценарий се разиграва на фона на този декор:
