Вдъхновението е наблизо / Getting Inspired by My Stash

Напоследък целенасочено се опитвам да работя предимно с налични материали, колкото и да е голямо изкушението да купувам нови :) Често преравям запасите си в търсене на нови идеи и наскоро открих едни висулки-ключета от времето на гривните на ластик. Хрумна ми да ги "облека" в тръбички от мъниста в техника пейот. Речено - сторено!

Lately, I've been trying to work only with stuff I have on hand, regardless of the temptation to get new materials :) I often rummage through my stash and recently found those key charms from the bracelets-on-elastic era. It occurred to me to dress them up in peyote tubes. No sooner said than done!

Имам едни бели мъниста лава от доста време и не ги бях ползвала, докато не се сетих да ги боядисам с алкохолни мастила. Бижутата на снимките са стари, но на последната показвам процеса на лакиране - нанизвам ги на по-дебел конец и връзвам възли между тях. Потапям ги в лак на водна основа и ги окачвам да се сушат. Повтарям след пълно изсъхване и вече са готови за ползване.

I've had those white lava beads for ages but never used them until I thought of coloring them. They needed several coats of alcohol inks. You've already seen the pieces below. The last picture shows the varnishing process. I string the beads on thread and tie knots between them. Then I dip them in water-based varnish and hang to drip and dry. Repeat and use :)

Това са малки, но полезни стъпки за освобождаване от залежали запаси. Дали някога напълно ще се освободя от тях? Впрочем, проектите изникват най-неочаквано. Две бамбукови сапунерки и дунапренени тръбички от ролки за навиване на коса се превърнаха в стойки за пръстени. И платът е от залежалите материали :)

These are small but useful steps towards clearing un(der)used stash. Will I ever be free of such materials? Meantime, projects pop up one after another. Two bamboo soap dishes and foam hair rollers turned into ring displays. The fabric is also from my stash :)

Нещо като префасониране... / A Refashion, Sort of...

 ...ама не съвсем :) Неотдавна една приятелка ми донесе плик с бижута, които повече нямало да носи. Веднага ги разглобих, като отделих негодните от моя гледна точка елементи и ги изхвърлих (браво на мен!). Повечето мъниста бяха единични, че и в есенни цветове. Започнах да редя гривни, като добавих и мъниста от запасите си. Трябва да призная, че честичко купувам единични мъниста, които ми хващат окото и доста от тях вече си намериха гривни :)

...but not quite :) Recently, a friend of mine gave me a bag of unworn jewelry. I dismantled everything and trashed the worthless components (good for me!). Most of the beads were orphan and in fall colors. I started designing bracelets, adding beads from my stash. I have to admit that I often buy single beads in beautiful or unusual shapes and colors and most of them have found their own bracelets :)

Та, за префасонирането. Едно от колиетата беше нанизано на тройна зелена корда с красива закопчалката в цвят сребро. Реших да я използвам за колие тип ласо (лариат). Оплетох кръгъл елемент, през който да се промушва кордата с висулката от зелено морско стъкло. Използвах посребрена тел. След като прегънах кордите около кръглия елемент, направих три последователни плъзгащи се възела с всеки един край поотделно. Повторих с висулката. В крайна сметка се получи колие тип "ласо" по врата с висулка.

About the refashion. One of the necklaces was strung on a triple green cord with a beautiful silver color clasp. I decided to use it for a lariat and made a wire woven donut and sea glass pendant with silver plated wire. After folding the cords around the wire donut, I made three consecutive sliding knots with each cord end. I did the same with the pendant. The result was a choker lariat with a pendant.

Както сигурно сте забелязали, кордата е затисната между двете части на кръглият елемент и така той не се обръща - нещо, което винаги ме е притеснявало в този тип колиета.

As you may have noticed, the cord stays put between the two layers of the donut which prevents it from turning around - and this is something that always bothered me about lariats.

Малко закъснявам с публикациите и четенето на други блогове, защото компютърът ми се развали преди седмица. Вече всичко е наред и ще наваксвам. Набързо за последния базар, в който участвах - беше на пъпа на София и се убедих, че мястото е от огромно значение, защото хората просто си минават оттам. Интересно, че продадох повече обици, отколкото на няколко предишни базара, взети заедно?!?! Нямам обяснение :)

I'm late with posting and blog reading because my PC was down for a week or so. Now it's OK, so I'll be catching up. Just a note about the last show I took part in - it was at the "belly button" of Sofia and I personally experienced the meaning of "location, location and location" - people were just walking there, lots of people. It was interesting I sold more earrings than during several previous shows altogether?!?! No idea why :)