Смях с люти чушки

Веднъж се заприказвах с една дама в зеленчуковия магазин. Мъжете ни бяха на опашката, а ние просто се бяхме скрили от студа, ха-ха! Обменихме няколко шегички по този повод и тя каза, че имали познато семейство, дамата била много стройна, а съпругът, ъ-ъ-ъ, с коремче. И когато го питали как жена му успява да поддържа фигурата си, той отговарял: "Тя не влиза в кухнята!".

Обичам да похапвам вкусно, но не обичам да готвя, макар от време на време готварските ми изпълнения да си заслужават. Следя един кулинарен блог, ама не е честно да го вкарвам в рамки - да, не мога да прочета и една публикация, без да ми потекат лигите, но той е и много човешки, и много забавен, и изпълнен със снимки, красиви като картини. Днешната публикация, по-точно една фраза в нея - "картофас пататас" :), ме подсети за следната случка:

Ако си спомняте, имам гръцка жилка. Такааа, в Гърция сме на ресторант. Всички вече са научили менюто на гръцки и поръчват смело, като за всеки случай добавят по едно "с" в края на всяка дума, в Гърция сме все пак. И съпругът ми също. Пържени тиквички, пържени картофки, панирани калмари, "бирас" (разбирай, бира, то и на гръцки е така) и в този момент се обръща към мен и казва: "... и люти чушки". Превеждам аз, и така две вечери подред. На третата, като стигнахме до тази реплика, сервитьорът каза: "... и люти цуски" :). Горният сценарий се разиграва на фона на този декор:

Торони, Халкидики, Гърция / Toroni, Greece

Неос Мармарас, Халкидики, Гърция / Neos Marmaras, Greece

Порто Куфо, Халкидики, Гърция / Porto Koufo, Greece

Някои ползи от учението / Jewelry makeovers part III

Ако още не сте разбрали, събирам старите дрънкулки на хората и обещавам да им направя нови в замяна (като това или това). В този случай трябваше да "направя нещо" с тези обици, които били много тежки. Идеите ми за тях приеха окончателен вид след участие в курс за техники за завършване на колиета и гривни, които познавам само от клипчета и урочета в интернет, но най-ценното беше, че научих и някои хитринки. Една от тях - правене на пискюли от синджир - използвах за префасонирането на обиците. Долната част на една от обиците окачих на кожена връзка, която също бях направила по време на курса и не можах да устоя на случайното цветово съвпадение - страшен късмет :)

You may have guessed already (hints here and here) that I collect (= hoard) other people's old (= vintage or outdated or junk) jewelry. In return, I promise to make as a gift a new piece. In this case, I was asked to do something about this heavy pair of earrings. I added beads and chain tassels to the upper part of the earrings and used the lower part as a pendant. I had made the leather cord at a jewelry course I took on finishing necklaces and bracelets. The matching colors? A lucky coincidence! By the way, I learned the trick of chain tassel making during the same course.

Преди...  / Before...

...и сега / ...and after

И за тези, които следят блога ми, кратък "отчет" за отпуската:
For those, who read my blog, here is my vacation update:

В околностите на Върбица (Шуменско)... / In the vicinity of Varbitsa

 

...където за пръв път видях плод от скоруша (оскруша) - не става за ядене, повярвайте ми!

I hadn't seed those tiny Sorbus domestica fruits before - don't eat them, trust me!

 

Отдавна не бях ходила в Преслав, фантастично е, че са отпуснати средства за възстановяването на старата столица, но има  мно-о-ого работа.

We visited Preslav - capital of the First Bulgarian Kingdom,  a once gorgeous city that is being restored right now with government and European funds.

 

Обзор / Obzor at the Black Sea shore

 

Кафе в леглото и следобедни коктейли / Coffee in bed and  afternoon cocktails

Колко му трябва на човек, за да е щастлив! И както казваше един познат с чувство за хумор "и още по-малко, за да е нещастен" :)
Do I need to say what a great (and short) vacation it was?