On a cold winter day, I was shopping in a small food store. There was an old
woman in front of me at the counter, looking very neglected - uncombed, with ragged clothes twice her size, wearing slippers with several pairs of socks and with a cane. She bought a 1.5 l bottle of beer (!), a
0.2 l (!) mint alcohol drink and chips "for the kid" (a grandchild, I
guess), took very long to pay and fit everything into a bag that had
seen better times, probably in the past century, and just when she was
about to leave, she turned back and said: "Oh, I forgot the most
important thing - a posy of parsley!" I am so sorry I can't tell this story to my late mother. She enjoyed laughing at herself and finding humor in any situation. Her best friend had
Alzheimer's in her last years and didn't remember my mother's name but
she knew she loved her deeply. Last time they met, she told her: "I will remember you a-a-all my life" and they were in their 80s! My mother used to joke about it with
loving humor. They both had gone through hardships, illnesses and loss of loved ones but with love and laughter along the way. Enters Jenny Davies-Reazor, her fascinating story of the Kintsugi technique and her tale and giveaway of some scarred but beautifully healing heart pendants, one of which I was lucky and honored to win.
Един зимен ден пазарувах в малко квартално магазинче. Пред мен стоеше възрастна жена, от тези, на които им личи, че за тях никой не се грижи (невчесана, с дупки по твърде големите и захабени дрехи, нахлузила чехли с няколко чифта чорапи, с бастунче - да ти се скъса сърцето). Купи си двулитрова бутилка бира, малка бутилка алкохолна мента и солетки "за детето" (най-вероятно, правнук), дълго и бавно плащаше и прибираше нещата в една вехта чанта и а-ха да си тръгне, върна се и каза: "А-а-а, най-важното щях да забравя - връзка магданоз!" Съжалявам, че вече не мога да разкажа тази история на майка си. Тя обичаше да се шегува със себе си и да намира смешното във всяка житейска ситуация. Най-добрата й приятелка страдаше от Алцхаймер през последните години от живота си и не си спомняше името на майка ми, но явно някъде дълбоко в съзнанието си знаеше коя е, защото при последното им виждане й каза, че много я обича и "ще я помни ця-я-ял живот" - а им оставаше толкова малко! Майка ми се шегуваше с тази реплика и винаги го правеше с много обич! Двете бяха преминали през трудности, болести и загуба на любими хора, но пътят им е бил изпълнен с обич и смях. И стигаме до Jenny Davies-Reazor, занимателния й разказ за техниката кинцуги и историята на няколко сърца с красиви белези, едно от които имах късмета и честта да спечеля.
My necklace is about the eternal spiral of life, its ups and downs and how beauty flourishes from love. I didn't go overboard with colors as it was important to show that the heart remains true to itself. I used tiny lapis lazuli drops and Czech glass beads and totally improvised with the wire weaving.
Моето колие разказва за вечната спирала на живота, победите и пораженията и как от любовта се ражда красотата. Изкушавах се да включа повече цветове, но беше важно да покажа, че сърцето остава вярно на себе си. Използвах мъниста лапис лазули във формата на капка и чешко стъкло и тотално импровизирах с оплитането с тел.
Check out the other February Component of the Month creations (some links may not be active until the end of the day):
Ето и интерпретациите на останалите участници (възможно е някои връзки да бъдат активни едва в края на деня):
Един зимен ден пазарувах в малко квартално магазинче. Пред мен стоеше възрастна жена, от тези, на които им личи, че за тях никой не се грижи (невчесана, с дупки по твърде големите и захабени дрехи, нахлузила чехли с няколко чифта чорапи, с бастунче - да ти се скъса сърцето). Купи си двулитрова бутилка бира, малка бутилка алкохолна мента и солетки "за детето" (най-вероятно, правнук), дълго и бавно плащаше и прибираше нещата в една вехта чанта и а-ха да си тръгне, върна се и каза: "А-а-а, най-важното щях да забравя - връзка магданоз!" Съжалявам, че вече не мога да разкажа тази история на майка си. Тя обичаше да се шегува със себе си и да намира смешното във всяка житейска ситуация. Най-добрата й приятелка страдаше от Алцхаймер през последните години от живота си и не си спомняше името на майка ми, но явно някъде дълбоко в съзнанието си знаеше коя е, защото при последното им виждане й каза, че много я обича и "ще я помни ця-я-ял живот" - а им оставаше толкова малко! Майка ми се шегуваше с тази реплика и винаги го правеше с много обич! Двете бяха преминали през трудности, болести и загуба на любими хора, но пътят им е бил изпълнен с обич и смях. И стигаме до Jenny Davies-Reazor, занимателния й разказ за техниката кинцуги и историята на няколко сърца с красиви белези, едно от които имах късмета и честта да спечеля.
My necklace is about the eternal spiral of life, its ups and downs and how beauty flourishes from love. I didn't go overboard with colors as it was important to show that the heart remains true to itself. I used tiny lapis lazuli drops and Czech glass beads and totally improvised with the wire weaving.
Моето колие разказва за вечната спирала на живота, победите и пораженията и как от любовта се ражда красотата. Изкушавах се да включа повече цветове, но беше важно да покажа, че сърцето остава вярно на себе си. Използвах мъниста лапис лазули във формата на капка и чешко стъкло и тотално импровизирах с оплитането с тел.
Check out the other February Component of the Month creations (some links may not be active until the end of the day):
Ето и интерпретациите на останалите участници (възможно е някои връзки да бъдат активни едва в края на деня):
Guests:
Rosantia Petkova -> you are here / това съм аз
Art Elements team:
