ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМЕ
или
невчесани
мисли
Христо Петков
На родителите ми, които са направили
доброто да ме доставят на този свят.
На сина ми, който ми посочи почти всички
недостатъци, които имам.
На всички хора, които много обичам.
Всеки един
от нас на даден етап от живота си си е задавал въпроса: ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМ!? За
какво природата е създала човек? Какъв е неговият принос в развитието на
живота?
Прочел съм
много книги, особено като малък. Научих греха на четенето на четири годишна
възраст с „Чудната козя къщурка” и дори майка ми която ме пердашеше, като ме
хванеше с фенерче да чета под одеалото, не можа да ме отвикне от този навик. Това
беше своего рода фантастика, защото пастира, на когото избяга козичката, тръгна
да я търси и я намери приютена в къщичка изградена от козите. Стените и бяха от
буци сирене, покривните плочи – от палачинки, а прозорците от масло. На
нашичкия естествено от дългата гонитба му се прияло и си взел палачинка мазнал
с масълце и захапал бучка сирене. Козите решили да го хванат и оставяли
пост...но постовият, както си му е редно заспивал след време и пастирът все пак
се нахранвал. Така, но на пост поставили един стар козел с ТРИ очи. Двете
заспали, но третото будували и хванало юнака-пастир-крадец на палачинки масло и
бучки сирене. Това за третото око да ви напомня нещо от написаното от Ернст
Мулдашев за атлантите, които имали трето око. Ако не ви напомня, прочетете –
Ернст Мулдашев –„ От кого сме произлезли”.
Разбира се,
че не помня всичко което съм прочел, нито пък авторите на книгите, но от всяка
книга, от всеки филм или пиеса, които съм гледал, понякога и от хората, с които
съм общувал, в съзнанието ми се е врязвало по нещо, което рано или късно е
оказвало влияние на погледа ми към живота, на отношенията с хората и към
хората. Някои от правилата, които наричам „Постулатите на Христо” си мисля че
съм ги съчинил сам, но после, с течение на времето, откривам че и някой друг се
е сетил за тях, така че ако това в началото ме притесняваше, по късно стана
повод за увереност в правотата им. Тоест трябва да се научим във всяко лошо
нещо да открием и хубавата му страна.
Така се
случи и при първото ми пътуване с нова кола към Хасково, където живееше баща
ми. Естествено, че се фуках, естествено, че карах по-бързо от разрешеното и още по
естествено бе да дойде възмездието под формата на старшината от КАТ. Надупчиха
ми талона, тогава това беше формата за отбелязване на нарушенията. Като си
тръгнах, бях много ядосан, но синът ми Чавдар, тогава на 4 години ми каза нещо
което ще помня цял живот: „Не се
ядосвай, тате. Сега ще можеш да си го закачваш на пиронче!”
Постулат № 1 : Всяко лошо нещо е хубаво с това, че свършва и обратно, всяко хубаво нещо също е лошо, защото и то свършва.
Постулат № 2 : Думата, която
най-много ще съдейства за затриването на човечеството е „ЗАБРАВИХ”
Не ви ли е
вбесявала тази простичка фраза, изказана с мило, малко глуповато и невинно
изражение като току що накакало се бебче след обилна доза кърма. Очакваш нещо,
кроиш планове, организираш времето си, ангажираш и други хора...но той/тя моля
ви са ЗАБРАВИЛИ!!! Извини ме (а понякога и без) ЗАБРАВИХ. Забравих, натрупано в измерение на цялото
човечество дава една колосална величина, способна да направи за смях целия
тротилен еквивалент в света събран на куп. Колко беди е донесла тази невинна думичка,
колко съдби и неща са провалени поради това невинно забравяне, просто не е за
вярване. А ние хората имаме склонността да забравяме непрекъснато, ежедневно,
ежечасно, да не издребнявам повече. Представете си къде щеше да бъде сега
цивилизацията, ако забравянията бяха поне наполовина.
Постулат № 3 : Ужасно е когато хората
говорят на един и същи език и не се разбират
„Здрасти
Петре, хайде да се видим на площада в 3 часа и да обсъдим един въпрос.”
„Става, 3
часа, на площада – ок”
Отиваш на
площад „Славейков” и чакаш Петър, твоят мил и верен приятел да се зададе от
страната на Каравеловата пейка. На всичко отгоре, Петър е точен. Но когато не
се появи 15-20-30 минути започваш да нервничиш. Разбираш че си ЗАБРАВИЛ
мобилния си телефон и не можеш да му се обедиш да разбереш какво става. Звъниш
у дома му и леля Мария ти казва: „Ами излезе, нали имате среща на площад
„Македония”. Нерде Ямбол, нерде Стамбул...Тичаш към Македония, но Петър е
отпрашил към площада на Централна гара. Няма смисъл да ви обяснявам, за какво
става дума.
Постулат № 4 : Грешки в превода от един на друг език понякога са повод за развалянето
и на прекрасни сделки
Постулат № 5 : Фрази от
типа : „Е, какво толкова е станало”,
„Голяма работа” допринасят за разбиване на хармонията и спъват човешките
взаимоотношения.
Постулат № 6 : „Не мога” е равнозначно на „не искам”
Разбира се,
че не говорим за невъзможните неща. В
ежедневието много често се чува „не мога”
от човек, който всъщност иска да ви каже, че не иска да свърши дадено нещо.
Разбираемо е, но и обяснимо. Просто не иска да си разваля хатъра и рахата човекът. Обяснете ми вие защо използвам тези турцизми за обяснения на
състоянието обяснено по-горе. Вероятно защото турците умеят най-добре да си
гледат хатъра и да не си развалят рахата. Или може би мюсюлманите като цяло са
по-чувствени и емоционални. Но не искам да навлизам в теологични спорове и
обяснения, защото тогава винаги се получават гафове и човек трябва да обяснява
„че всъщност е казал, не това, а онова, а онова не е точно така”.... и
разбирате какво се получава...постулат № 3. Като заговорихме за религиите се
сещам, че за себе си имам едно обяснение на възникването на религиите и техните
различия. При възникването си човешкия род е бил доста безпросветен и
необразован. Може да се нарече с една кратка дума – прост. И са живели в
условия, които доста лековато могат да се нарекат нехигиенични. Те са си били
просто отврат. Затова, нашите създатели са написали някакви простички правила,
които поне донякъде са помагали да се преодолее липсата на хигиена и морални
норми. Вземете забраната на Корана да се яде свинско месо или да се пие алкохол. Изкушаваше ме думата
„консумира”, но щеше да звучи много доктринарско и затова се предпазих от
изкушението. Обяснението на тези забрани е просто и естествено. Свинското месо
се разваля по-бързо, особено по времето, когато хладилниците са били лукс. Смея
се, разбира се...тях просто ги е нямало. А в пустинните области водата е била недостатъчна,
а пиенето на алкохол предизвиква жажда и увеличава нуждата от
потреблението на вода. Естествена и логична забрана е поставена и над алкохола.
А изискването преди молитва да се измият краката до коленете, ръцете до лактите
и лицето – ето пак пример за въвеждане на хигиенни правила и норми, което днес
го правим благодарение на образоваността и възпитанието, но в първоначалния
стадий на възникване на човешкото общество не е имало тези норми и степен на
образованост.
На времето
още като ученик в гимназията бяхме изправени от учителката ни по английска
литература да тълкуваме едно стихотворение, което гласеше:
И служителите
с хиляди застанали зад своите бюра
Отправяха
сутришната си молитва:
„Да бъда
настоятелен в работата си,
Да бъда верен
на жена си”
Кога човек
се моли? Когато иска нещо да се случи или не вярва твърде в него. Или когато
престъпва правилата? Всъщност вярвате
ли, че тези хиляди служители са били толкова настоятелни в работата си? Или
постоянните взаимовръзки и оплетени отношения между мъжете и жените не са
стигали и до вашите уши? Или изневярата е само едно литературно понятие? Или може би искате да кажете, че поне веднъж в
живота си не сте пожелавали мъжа или жената минаващи покрай вас? Веднага ми хрумват хилядите произведения
изградени на всеобхватната, пламтяща и изгаряща любов, описвана от поети и
писатели, изпитана от всеки един човек. Според поетите и писателите тя е
единствена, неповторима, и каква ли още не... Така ли е в действителност? И
какво е нейното предназначение? Да! Hе бъркате... точната дума е
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Какво е всъщност любовта, единствена ли е тя и колко трае.
Базирам се на собствените си наблюдения и мисли и това, което е моето си
заключение си е добро САМО за мене и никого не задължавам да го приема, да му
вярва и ако щете, дори само да го прочете. Не. Щом мислите друго, просто
захвърлете тези писания и се отдайте на единствената си, неповторима, изгаряща,
изпепеляваща ЛЮБОВ!
Но за мене
тя има предназначението да ни посочи С
КОЙ ИНДИВИД ИМАМЕ ШАНС ДА СЪЗДАДЕМ
ЗДРАВО ПОКОЛЕНИЕ. Разбира се, това простичко предназначение е украсено с
преживявания, чудесни (понякога фатални) страсти, което е прекрасно
и...мотивиращо. Разбира се, любовта
заслужава да се опише в романи и стихове. Разбира
се, тя заслужава всичките ни усилия и преживявания. Тя увеличава нашето
чисто човешко КПД (Коефициент на Полезно Действие), за да можем в крайна сметка
да предадем на децата си най-добрата ДНК в съчетание от двамата родители.
Предполагам сте забелязали, че когато сме влюбени всичко ни иде отръки и ни
се струва, че летим, че небето е по-синьо, а водата по-кристална. Качествата на
любимия са прекрасни, няма никакви проблеми да му прощаваме дребни недостатъци
от рода на това, да се секне на пода, да си бърше изцапаните от яденето пръсти
в покривката и да захвърля дрехите си където му скимне. Кой знае защо,
откриваме тези недостатъци по-късно и много често те стават причина за огромни
сблъсъци, караници и скандали. Разделите също влизат в тази категория. Защо?
Защото любовта, като всяко хубаво нещо на този свят, е крайна (Постулат № 1). Според изчисления на учени от Корнелския
университет в щата Ню Йорк, любовта трае около 2, 2.5 години, време, достатъчно
една здрава жена да забременее 3 пъти. Три раждания са необходими на два
индивида, за да създадат „преживяващо” поколение. Защото – при едно дете на
двама родители, когато родителите си отидат остава едно дете или това е МИНУСОВО
възпроизводство. При две деца се получава НУЛЕВО възпроизводство, а при три деца
възпроизводството е ПЛЮС ЕДНО, а тогава могат да се поемат ударите на съдбата,
болести, катастрофи и природни бедствия. Повече от три деца е израз на
слободия, на липса на телевизор, на липса на чувство за отговорност или
необезопасен секс.
Много често
си задаваме въпроса: „Единствена ли е любовта?” Може ли да се влюбим в друг
човек след изживяна любов. Разбира се, всяка любов е нещо уникално, но тя не е и
никога не трябва да бъде единствена. Ами представете си само варианта да има
само един единствен избраник на сърцето ни. И ние никога да не го срещнем. Той
живее във Враца, а вие в Санта Барбара, Калифорния. И Майката Природа ще повери
в ръцете на 1:1 000 000 000 случайност вие двамата да се срещнете и да се
пресъздадете? Никога!!! Тя ви е подготвила поредица от възможности, в които
шанса да се срещнете е 1:1. Така че да се запази човешкият род! А Любовта е
тази, която отсява възможните кандидати
и вие избирате най-добрия за вашето поколение. Както се казваше в една стара
мъдрост „Жените дълго търсят идеалния мъж, а после още толкова се мъчат да
живеят с този идиот”. Ако не беше любовта, трябваше мъжкарите да се млатим до смърт, както това
правят животните в Animal Planet. Чифтосването, апропо, е твърде сложна задача и природата не
го е оставила на фактор „случайност”. Това че ние хората нарушаваме това
свещено правило си е наш проблем, проблем на съвременния морал, етика,
семейство, наука, медицина. Замисляли ли сте се защо има толкова много болести,
а някои от тях наричаме „бич на човечеството”?
Много може да се спори по този въпрос и аргументите „за” и „против”
никога няма да са достатъчни. Но за мене болестите са причинени тъкмо поради
този фактор – ние не слушаме „подсказването” на Природата... да създаваме
поколение с посочения от нея генотип, който насложен към нашия би дал здраво
поколение. Обикновено се влюбваме... за първи път след половото си съзряване и
това колкото и да варира за отделния индивид, се върти около 14-16 годишна
възраст, а в отделни случаи при преждевременна полова зрялост и от 12 години.
Обществото, което сме успели да заварим и да си създадем, е върло против
създаването на деца в тази възраст. Забелязвате ли, че не говоря за създаването
на семейство, а на поколение. Това е така, защото семейството, което в момента
наричаме „основна клетка на обществото”, не е съществувало в началото на
зараждането на човешкият род и не е съществувало дори след като се заформя
частната собственост. Винаги водещите индивиди в племената са доминирали и присвоявали все по-голяма част
от излишъците, които хората са създавали вследствие на повишаване на
производителността на труда и намиране на нови и усъвършенствани инструменти,
машини и съоръжения. Но поради факта, че човек е краен, все пак тези излишъци
е трябвало да бъдат предоставени някому, макар че отначало са се мъчили всичко
да завлекат със себе си в гроба. Само си представете неограбената гробница на
един фараон... та то е имало и от пиле мляко. Всъщност, добре че е било така, за
да се прехранват редица професии като археолози, историци, иманяри, музейни
работници, писатели, поети, кинаджии и обикновени мошеници. Така или иначе,
семейството се е появило като клетка, в която е трябвало да остане този
излишък... все пак кръвта вода не става. Та на съвременния етап от развитието на
човечеството, независимо, че сме безкрайно напреднали, общественият ни живот е
като една архаична мозайка, натоварена с двусмислени послания – от една страна
да бъдем свободни, а от друга да отдадем натрупаното на НАШИТЕ деца. Та, да се
върнем на създаването на ЗДРАВО
поколение. Когато послушаме вълшебния глас на любовта, с който ни говори
майката природа и стартираме регенериращите си функции, ние можем да сме
сигурни, че до голяма степен сме постигнали това, за което трябва да имаме
всъщност най-голяма грижа – да осигурим наследниците, които ще продължат нашите
функции на земята. Но...правим ли го в действителност. Вследствие на нашите
възможности да се самообучаваме и да бъдем обучавани, ние сме постигнали много
от първоначалната мизерия и непрестанна борба за хляба на оцеляването ни.
Всъщност, това се прави от много милиони по цялото земно кълбо поради простата
причина, че хората са се научили да се възползват ловко от власт, религия,
вярвания, слабоумие и собственото си сладкодумие, за да може едни да имат повече,
а други – почти нищо. Не разбирайте че проповядвам равенство, то може да
настъпи едва когато престанем да се храним. Тогава ще престанем и да отделяме и
няма да има нужда да се почистват отходните места и може би ще се постигне
някакво невзрачно равенство. Но равенството е започнало от натрупването на
блага, от непослушанието ни пред природата, от раздиращото нашите създатели
желание да съхранят всяка биологична единица дори с риск тя да не е приспособяема
и да не е читава. И още по лошо – да се възпроизведе по-нататък. Естествено е,
че става въпрос за възпроизвеждане с натрупани генетични грешки, които водят до
хилавост, заболявания и всичко свързано с това мултиприциране на грешката. В
момента, в който сме в най-голямата си сила и възможност да се възпроизведем,
нас ни спира обикновено общественият и семеен фактор, който се „грижи” да не
останем недоучени, да не се женим или омъжваме на неподходяща възраст, да
потърсим партньор с бъдеще или „имотен”, който може и да не е мечтата ни, но „става”. Става, но после се чудим защо
сърдечно-съдовите, раковите и други заболявания вземат милиони жертви и косят
ли, косят редиците ни.
Добре де, ще
кажете, всичко това дотук... какво значение има, за какво си го говорим и
четем. Ами и аз това се опитвам да разбера. Опитвам се да си отговоря на един
основен поне за мене въпрос, а той е:
ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМЕ
Остаряваме!
Кои бавно, кои по-бързо, както е казала по-умната от двете бивши блондинки
„Хеле па ти”. Някои работи вече ни се опълчват, не мога така бързо да скачам, както
Марето, не са ми така сръчни ръцете като на Владко, не съм така успяващ като
Чавдарски, не съм така бързо мислещ като Йопи. ВЕЧЕ! И както казваше един
приятел: „И по-нецеленасочено ми става, не като на войниците”. Но за сметка на
това съм научил много и зная много. Понякога злоупотребявам с наивността на
младите и успявам да ги използвам...да направят неща, които аз зная, но не
мога, а те не знаят, но могат. Правя неща с техните ръце, успявам да постигна
нещо с тяхната енергия и сила, научавам разни работи, когато се върнат и ми
разказват какво се е случило и как е било. Искам ми се да съм навсякъде, да
видя и изпитам всичко, което се случва около мене, а защо не и в други градове,
в други държави, континенти. Да видя с очите на много хора, да изпитам техните страсти, мъки, да изживея
техните удоволствия. Да имам възможност да науча много неща, такива дори за
които не съм си и помислял. Това не е по силите на един човек, не е по
възможностите и капацитета на един ум /мозък. Колкото повече хора, мозъци успея
да ползвам, толкова повече неща ще науча, ще изживея, ще почувствам. Но как да
го постигна? Библиотеката? Да, възможно
е, там се крият необятни по количество знания. Но колко ще ми стигне един живот
за да ги изчета ако не всички, то поне голяма част от тях. Отговорът е – почти
нищо. Моите предци или родители са имислили телеграфа, телефона, радиото,
телевизията, компютрите! Всяко едно от тях разширява кръгозора ни, дава ни
възможност да знаем повече неща за по-кратко време. Но има и още и още и още
нови неща, които не можем да видим, да чуем, да научим. ТОГАВА!? Какво трябва
да направя за да знам повече, да направя повече? Ами просто да ползвам
уменията и знанията на други хора. Щом
аз съм успял да стигна до това заключение, защо и други дори много преди мене
да не са стигнали до същото заключение. От него до създаване на система за
ползване на уменията, знанията, творческите (и не до там творчески) сили има
една крачка. Започваш на една малка площ, после я разширяваш, научаваш, знаеш и
можеш много повече, и много повече и много повече...Какъв е най лесния начин да
получаваш информацията която ти трябва (а понякога и не ти трябва), да усещаш и
изпитваш чувства или страсти на различни
индивиди. Като създадеш СЕБЕПОДОБНИ и да можеш да четеш мислите им, или
още по добре – да събираш в едни огромен ВСЕЛЕНСКИ „компютър” в различни
файлове знанията в различни области, усещанията в различни ситуации. Да
създаваш СЕБЕПОДОБНИ защото най-лесно можеш да четеш от техния мозък, да
извличаш познанията и чувствата им. Да бъдеш БОГ .
Това, което
човешкият разум не може да си обясни е: къде е началото и краят на Вселената.
Това, че ние сме крайни, тоест раждаме се и умираме, сме склонни да отнесем и
към всичко което ни заобикаля. Все ни се ще да има трансформация, но не смеем да
повярваме в това. Но въпросът за зараждането на живота, не само на човешкия, е
загадка, която не е тема на моите разсъждения. Единственото което искам да
разбера е ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМ?
Мъча се да
разбера, но от многото разсъждения по въпроса не достигам до генерално
разрешение. И все пак…
Ако си задам
въпроса коя е най здравата част на тялото ни, то отговорът е еднозначен – ГЛАВАТА.
Черепът е чуплив, но не толкова податлив на нараняване, колкото са другите
части на тялото. И все пак, когато сме застрашени, най-честата ни реакция е да
скрием и защитим главата си. А човек
съхранява най-ценните за него неща на възможно най-недостъпните и скрити места.
Следователно, можем да заключим, че в черепа е скрита най-ценната част от
човешкото същество, имено – мозъкът. Мозъкът е онзи човешки орган, който
получава, обработва и съхранява информацията, която човек ежесекундно
съпреживява. Било то знания, емоции, чувства, усещания. Е, със съвремените
компютри имаме достъп до много знания, но не всички можем да получим, просто за
достъпа до файловете се изисква време.
Говорили сме
за телепатията, която евентуално ще ни даде възможност да четем мислите на
другите хора. Предполагам, че този достъп до информация е многократно по бърз и
всеобхватен, но все пак е пространствено ограничен. Не бихте ли дали всичко, за
да получите достъп до ЦЯЛАТА вселенска информация, да усещате насладата и
удоволствието на вселенските живи същества, да прониквате в тайните на
знанието, науката и техниката. Би било невъобразимо! И ето…създаването на
самообучаващи се информационни био-роботи (СИБР) или накратко ЧОВЕК е решителна
крачка към сбъдването на тази мечта. БОГОВЕТЕ са ЧОВЕКОПОДОБНИ с невероятен
достъп до информация на научни познания, технологични решения и…безброй
усещания и чувства.
Имам един добър приятел. Академик Атанас Атанасов, генетик. Той ми разказваше с огромно увлечение по генетиката за неща, които чрез нея могат да се постигнат при правилното й приложение. Багодарение на този метод, вече сме готови да клонираме животни, растения... хора. Ще можем да повлияем и на физическите и умствени белези на новородените. Да създадем един по-умен, красив и спокоен свят. Това, разбира се, оставяме в бъдещето. Но за някоя извънземна, много по-развита от нас цивилизация, това може и да не е бъдещето, а настоящето, а може би и миналото.
ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМЕ
Огледайте
се около вас, в къщи, на работното си място, на улицата, в планината, сред
природата. Всяко живо същество, всяко камъче, всяка съчка, всяко листче има
своето предназначение и може да се ползва за нещо. От дърветата правим дъски,
от тях мебели, мелим скалите и правим бетон, строим си къщи, от пилето щъкащо в
двора на баба, стават най-вкустните супи и яхнии които може да си помисли
човек, перата му стават за възглавници, от точно определени” камъчета” добиваме
метал и правим пушкала с които после едните „добрите” или „правоверните”,
наказват „лошите”, „неверниците” и така нататък (извинете, че го изписвам
цялостно вместо съкращението му” и т.н”, но четенето все повече остава назад в
миналото и много от евентуалните ми читатели няма да знаят какво означава това)
Бих
могъл да изброявам още безброй примери, но всеки един от нас ще може да
си ги даде...на практика, няма нещо на тоя свят, което да не се ИЗПОЛЗВА
за нещо.
ТОГАВА???
Нима човек, този връх на Майката Природа, е подминат от рационалното зърно на
създаването? От това, когато нещо съществува, да може да се ползва за нещо?
Нека се
вгледаме за момент и накратко в живота на човека. Раждане, една поредица
от ядене, спане, изхождане, ядене спане, изхождане. Първи зъби, първи думи,
първи крачки. Обучение, на всичко което родителите и обществото, на етапа на
своето развитие могат да му дадат. Трепети, любов, възпроизвеждане, работа,
сътворение или разрушение, Остаряване, деца, внуци, пенсия, смърт. Това ли е
всичко? Всичко, което един висш представител на Майката Природа може да даде?
Да се отблагодари за това че се е погрижила да го достави на земята? Все си
мисля, че не само аз съм си задавал този въпрос, и вероятно всеки си има
някакъв отговор за себе си. А може и да няма? Може и изобщо да не се замисля за
това
ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАМЕ
За
да съхранява ценностите си, човек ги е криел в различни скрити (тайни) места.
По дупки, ъгли, по тавани, под пода, копаел е скривалища, създал е касата. По
аналогия се замислих – кой е най-здравият (относително) човешки орган, в който
би могло да бъде съхранявана най-важната ценност на човека. Всеки ще ми се
изсмее за това елементарно съждение и „откритие”, но не мога да не го спомена –
това е човешкият череп. И в него Майката Природа е поставила „на съхранение”
най-ценното в човека – мозъка.
УИКИПЕДИЯ
Мозъкът е най-удивителният орган
в човешкото тяло.
Той управлява както нашите жизнени функции, така и поведението
ни. Нашите мисли, спомени и чувства са плод на
неговата дейност. Много често погрешно го сравняват със сложна телефонна
централа или суперкомпютър.
Този орган
е много по-сложен и от най-сложната машина.
Познанията ни за мозъка,
въпреки интензивните изследвания, са все още частични. Разположен в черепната
кухина, главният мозък съдържа приблизително 100 млрд. нервни клетки при
възрастен индивид
- толкова, колкото са и звездите в нашата галактика.
Покрит е със същите обвивки, както и гръбначният. И двата мозъка
са изградени от сиво и бяло вещество. Сивото вещество образува струпвания -
ядра, разпръснати сред бялото вещество. Сивото вещество обгръща отвън крайния и
малкия мозък
и образува тяхната кора. Бялото вещество образува проводящите пътища, свързващи
отделните части на главния мозък
помежду им, както и главния мозък
с гръбначния. Главният мозък
участва в регулирането на всички процеси в огранизма - от обмяната на
веществата в клетката
до най-сложните поведенически прояви. Дори когато спим, той направлява и
съгласува функциите в организма ни, както и неговите взаимоотношения с външния
свят. Нашите усещания за светлина,
вкус, мирис,
звук и допир започват с дразнене на
специализирани рецептори
и нервни окончания, но те са преди всичко резултат от функцията на главния
мозък. Главният мозък ни дава възможност да мислим, да помним и да вземаме
решения.
ИНФОРМАЦИЯ
...???
И това е всичко??? А нима мозъкът не е творец на нещо, например...на
информация. И тази информация свободно да се предава във Вселенската информационна
система??? И някой (БОГ, СЪЗДАТЕЛЯТ) може да прочита тази информация и да
знае все повече и повече. Тук отварям една голяма скоба. (Някои от понятията,
които ще използвам са плод на моята собствена класификация, желание по някакъв
начин да отбележа едно или друго понятие, което не съществува като такова и за
по-голяма яснота на този, който ще си направи труда да прочете това). Познанието създава оня непреодолим копнеж да знаеш все повече и повече, да
видиш, да усетиш, да почустваш. Ние си създадохме заместител – ИНТЕРНЕТА и
неговата мощ и сила за да запълни пропуските в ПОЗНАНИЕТО ни нараства с непреодолима
скорост. Той ни дава знания, обучава ни, забавлява ни. Информира ни! Въпрос –
не е ли малко бавен? Не е ли малко несъвършен? Не е ли непълен? Защо се налага
всеки момент да добавяме информация? Не се ли разочароваме понякога, че не
можем да намерим в даден момент точно това, което ни трябва, въпреки че
следващите няколко дни или месеци или дори години ще ни дадат отговора. Няма
ли по-лесен начин да научиш нещо, да преживееш нещо, да си информиран.
Колкото
повече остарявам, толкова повече зная! Колкото повече зная, толкова по-малко
мога.
КОЙ
(КАКВО) Е БОГ!
ЗЕМЯТА
КАТО ЖИВО СЪЩЕСТВО
"...И
пръснати сред всичко това, някои в преобърнати бойни машини, а десетина,
вкоченясали и безмълвни, наредени един до друг, лежаха марсианците - мъртви! -
покосени от предизвикващи гниене и болести бактерии, за борба с които
организмът им не е бил подготвен; загинали, както загиваше червеният
бурен; след неуспеха на всичките изобретения на човека, покосени от
най-нищожните твари, с които господ в мъдростта си бе населил земята."
Хърбърт
Уелс
Война
на световете
Представете си, че ви сърби ръката. Най-напред се почесвате леко, сърбежът отминава, но след известно време се връща отново. Само с почесване не става. Търсите някакво лекарство, крем или друго, което да облекчи болката и да излекува мястото. Ако това не помогне, може да се стигне и до по-сериозна намеса - изгаряне с течен азот или не дай си боже - операция. Но натрапниците, под формата на микроскопични бактерии, причиняващи страданието, са отстранени и сега състоянието ни е по-добро.
Да се
върнем на това, което се случва напоследък в климатично отношение, да погледнем
ураганите, торнадата, земетресенията, проливните дъждове и снеговалежи,
ураганните ветрове, вълните цунами, нетърпимите горещини, наводненията,
поредицата от масово покосяващи живота на хората, грипове, алергии,
многобройните заболявание с летален край, в последно време коронавирусната пандемия.
Нека проявим малко фантазия и да приемем дори само за момент, че земята, която
обитаваме, е ЖИВО същество. Същество, което в своята необятност има и друго
времево измерение, примерно, ако 100 години човешки живот са равни на негова
една секунда или една минута? И да си представим, че ако това ЖИВО
същество извърши някакво движение, то това не би се усетило по времето на едно
или няколко човешки поколения. Да си представим, че тези бактерии, покосили
нещастните нашественици - марсианците, за земята това сме ние, хората. Хората,
които от време оно непрекъснато причиняват неприятности и пречат на това същество?
Ако обработването на земята, взривяването на огромни масиви с мирни или военни
цели, източването на природни ресурси, нефт, въглища, руди, замърсяванията,
които причинява цялостната ни дейност като човешко население на земята, могат
да се сравнят с дейността на тези микроби, които причиняват нашия сърбеж,
болести, загниване и други страдания, и това ЖИВО същество ЗЕМЯТА се опитва да
се защити и "излекува" от досадните човешки същества? Тогава
предполагам, че ако не нашето поколение, то децата ни или внуците ни или
техните деца и внуци, ще берат много ядове. Не напразно преди много години се
е стигнало до ПОТОПА.
Според
мене е необходимо да променим изцяло и коренно мисленето си и отношението към
ЗЕМЯТА и респективно природата, ако разбира се има желаещи да повярват в това
което казвам, а и което може би споделят и други хора.
ХОДЕНЕ
НА ЦЪРКВА
Доста
хора ходят на църква, къде да се помолят, къде да запалят свещичка, други
разглеждат иконите и стенописите. Преди години, ходенето на църква е било цял
ритуал, семеен празник, неотклонно задължение. Причините са били няколко,
единственото място където хората са се събирали, общували са, разменяли са
информация, виждали са се. Мястото, където получаваш, морален, нравствен и
здравен съвет. Сега все по-малко хората ходят на църква. Светата църква
има жестока конкуренция. Сега можеш да отидеш на концерт, на театър, на кино,
на ресторант, на излет в планината, на курорт, на екскурзия в друга страна, на
пиано бар и на много други места, изборът е Ваш.
Ако знам
какъв си бил като малък, ще зная що за човек ще бъдеш. За да знаеш как ще
изглежда жена ти, запознай се с майка й.
Държавата
– първоначално възникнала като кооперация в услуга на хората, които сами не са
били в състояние да изпълнят дадена работа. Училища, пътища, охрана. По късно
се правръща в система, работеща в свой интерес и не рядко против интересите на
създалите я.
Човек –
биологичен компютър. Мозък – процесор, хард и РАМ.
Гледате
телевизия вероятно? Филми, сериали, кулинарни приключения, за дивия свят,
невероятните строителни постижения! Комедии, трагедии и романтика. Лов и
риболов! Предавания за децата! Исторически сведения, научни и технически
постижения. Новини и РЕАЛИТИ?
Хри100 5ков
.png)
.png)
